Учени от БАН в партньорство със свои колеги от СУ „Св. Климент Охридски“ създадоха батерия от ново поколение, която ще предизвика революция в съхраняването на енергия, съобщи Академията.
Става дума за оригинална българска разработка на безопасна, евтина и безвредна за околната среда презаредима батерия на основата на натрий. Тя може да се комбинира с литиево-йонните батерии или дори да ги замени изцяло.
Голямото постижение на нашите учени е разработката на нов тип електроди от достъпни материали като сулфатните соли, които са широко разпространени и могат да бъдат намерени дори на Марс.
Водеща организация в проекта е Институтът по обща и неорганична химия при БАН. Партньори са Институтът по електрохимия и енергийни системи на БАН и Факултетът по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“.
В батерията на бъдещето литиевите йони са заменени с по-евтините, по-безопасни, по-екологични и лесно достъпни в природата натриеви йони, като механизмът на действие е запазен.
Като първа стъпка изследователите са създали нови електродни материали, подходящи за обратимо включване на натриевите йони, без да се наруши тяхната структура. От тези материали е конструирана моделна натриево-йонна клетка, която е подложена на електрохимични тестове. В същото време учените са моделирали на атомно ниво процесите в електролитния разтвор на батерията, за да ги изучат и управляват целенасочено в бъдеще.
Едно от основните предимства на новата натриево-йонна батерия е акумулирането на енергия от възобновяеми източници. Това е особено важно на фона на постоянно растящия дял на възобновяемите източници в производството и потреблението на енергия в икономиката и бита по целия свят.
Използването на натриевите йони за съхраняване на енергия ще намери ценно приложение и в електромобилите, където максималният пробег, цената и времето за зареждане са от първостепенно значение.
Специално за автомобилната индустрия се разработва хибриден вариант – литиево-натриева батерия, която съчетава високата мощност на литиево-йонната с ниската цена на натриево-йонната.
„Това е пилотен проект с многообещаващи първоначални резултати, но постигането на крайната цел изисква още проучвания, изпитания и средства“, обясни проф. Радостина Стоянова.


Тежка катастрофа по пътя София-Варна днес
Над 20 автомобила спукаха гуми на родно шосе само за 24 часа
НОИ одобри Бюджет 2026
Опозицията не хареса и обновения проект на Бюджет 2026
Тръмп иска Европа да поеме основната тежест в НАТО
Фирми от САЩ разграбват редкоземните елементи, нужни на Европа за превъоръжаване
Мадуро знае, че Тръмп блъфира
Сигурността на Израел се нуждае от по-малко оръжие и повече диалог
Възраждането на бойните кораби в Европа връща на мода британските корабостроители
Нобеловият лауреат за мир може да получи награда си лично, но рискува много
Кризата във VW зачеркна два основни модела
Десетте ветерана на европейските пазари
Кои китайски марки ще изчезнат от Eвропа?
Kia показа дизайна на бъдещето си
Toyota се завръща във Ф1
Пострадали от наводнението в Бургаско: Причина са изсечените гори в Странджа
В понеделник се очаква да започне евакуация на кораба "Кайрос" край Ахтопол
Проблемът със Закона за доброволчеството продължава да е голям
Симеонов: Тайничко и Борисов стиска палци на протеста
Защо Швеция може да построи модерна подводница, а Европа няма силен морски флот?
преди 6 години Монбат, къде сте? Спонсорирайте и вземайте технологията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар